Керетаро е един от най-важните и най-добре запазени колониални градове в центъра на Мексиканската република.
Въпреки че първоначалните му обитатели са Памес, името му Пурепеча идва от носителите на този език, които са се заселили в него, заедно с испанския, през 1530 г. Тогава местоположението му е било на границата с района Чичимека и е служило като център за земеделие и животновъдство и търговски по маршрута до северните минни центрове. Керетаро е един от най-важните и най-добре запазени колониални градове в центъра на Мексиканската република. Въпреки че първоначалните му обитатели са Памес, името му Пурепеча идва от носителите на този език, които са се заселили в него, заедно с испанския, през 1530 г. Тогава местоположението му е било на границата с района Чичимека и е служило като център за земеделие и животновъдство и търговски по маршрута до северните минни центрове.
Улиците на града придобиват очертанията си през 1550-те години, с добре познатата мрежова схема в равнинната зона, на запад, и неправилна в горната част, със по-стръмни склонове, на изток, което прави градските гледки много различни. предлагани от всеки сектор. Различните обществени площади на Керетаро, красиво озеленени, както и улиците с колониални и порфирски къщи - независимо дали са важни или скромни - са една от най-големите му атракции.
Няма оцелели сгради от 16-ти век, тъй като през 17-ти и 18-ти век са издигнати важни строежи и е извършена най-забележителната обществена работа по това време: Акведуктът. Деветнадесети век, с политическите борби, в които Керетаро е бил виден център на операциите, е причинил изчезването на не малко от неговите сгради, въпреки че Porfiriato би представлявал възможност да се направят нови забележителни сгради, като Театъра на републиката, от Камило Сан Немски.
Най-забележителните колониални религиозни сгради в Керетаро са храмът и манастирът на Кръста, бившият метох на Сан Франциско, храмът и бившият манастир Санта Клара, храмът на Сантяго, храмът и бившият манастир Сан Агустин (с красивия си двор богато изваян), храмът на Санта Роза де Витербо и неокласиката на Санта Тереза (направен от архитекта Tres Guerras по проект на Tolsá). Сред гражданските сгради се открояват Каса де лос Перос и дворците на Екала и граф Сиера Горда, както и правителствената сграда, която е била къщата на корегидората Хосефа Ортис де Домингес, и Къщата на Маркиза де Вила дел Вилар дел Орел. Забележителен е и фонтана на Нептун, също от Трите войни. Историческият център на град Керетаро е обявен за зона на историческите паметници през 1981 г. и е в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство от 1996 г.
Френският историк Моник Густин, автор на първото изследване за архитектурата на Сиера Горда де Керетаро (един от по-късните мисионерски центрове от колониалния период), пише, че още през 1963 г. се твърди, че държавата няма колониални паметници извън столицата си. Едва през последните десетилетия всъщност интересът на тези религиозни сгради, вписани в така наречения „популярен барок“, стана известен. Това са мисиите Jalpan, Concá, Tilaco, Tancoyol и Landa. Испанският францисканец Фрай Хуниперо Сера отговаряше за колонизирането на този отдалечен регион, след военните кампании на Хосе дьо Ескандон, за да покори неопитомените Памес, които живееха тук. Хуниперо Сера отговаряше пряко за изграждането на Джалпан, а останалите мисии се изпълняваха по този модел. Това са конструкции със сложна скулптурна украса в релеф, направени с изравнено смесване и завършени с богат полихром.
Източник: Неизвестно ръководство на Мексико № 69 Querétaro / май 2001 г.
