Разказваме ви нещо за историята на град Сан Луис Потоси ...
Роден по времето, когато търсенето на скъпоценни минерали благоприятства откриването на колонизация в северната част на град Сан Луис Потоси Той се превръща в един от най-важните в Нова Испания, въпреки че е в обширна територия, където групите от Чичимека, известни като Huastecos, Pames и Guachichiles, са разпръснати.
Въпреки че в момента градът е седалище на голяма индустриална дейност, неговият произход и външен вид са тясно свързани с минния бум от 16 и 17 век, тъй като дори първоначалното му име Сан Луис Минас дел Потоси говори за неговото значение в това отношение. градското оформление отговаря на мрежовата схема на типа шахматна дъска, тъй като е инсталирано на равнината, не представлява трудност за изпълнението му, така че главният площад е подреден, от чиито страни ще се издигат Катедралата и кралските къщи, първоначално заобиколени за дванадесет ябълки.
На Главния площад освен Катедралата се открояват Правителственият дворец и Общинският дворец, първият с неокласическа фасада, а вторият със стенописи, представящи библейски сцени, както и най-старата къща в града, принадлежала на прапорщик Дон Мануел de la Gándara, чичо на единствения мексикански наместник, с красив вътрешен двор с типичен колониален привкус. На отсрещния ъгъл на тази сграда се намира Plaza Fundadores или Plazuela de la Compañía, а от северната й страна сегашният университет на Потосина, който е бил старият йезуитски колеж, построен през 1653 г., все още показва своята проста барокова фасада и красивия параклис Loreto. с бароков портал и соломонови колони.
Гражданската архитектура проявява специални характеристики, които се наблюдават главно на балконите на къщите, с техните богато украсени рафтове с голямо разнообразие от форми и мотиви, които изглеждат замислени от гениални архитекти и които могат да бъдат оценени на всяка стъпка в сградите на историческия център. Като примери можем да споменем къщата, разположена до катедралата, която е била собственост на дон Мануел де Отон и в която днес се помещава Държавната дирекция по туризъм, както и тази на семейство Муриедас на улица Сарагоса, превърната днес в хотел.
