О, Малинали, ако само знаеха! Ако можеха да ви видят онази сутрин на 15 март 1519 г., когато лордът на Потончан ви даде, заедно с деветнадесет колеги роби, на този брадат и потен чужденец, да подпечатате пакта за приятелство.
И тя едва ли беше момиче, гола, с изключение на черупката на чистота, висяща на кръста и разпуснатата черна коса, покриваща раменете. Ако те познаваха страха, който изпитвате колко страшен беше да си тръгнете, кой знае къде, с онези странни мъже с неразбираеми езици, странни дрехи, машини с огнени устни, гръмотевици и животни, толкова огромни, толкова непознати, че в началото се вярваше че непознатите, яздещи на тях, са двуглави чудовища; мъката от изкачването на тези плаващи хълмове, от това, че сте в милостта на тези същества.
За пореден път сменихте ръцете си, това беше вашата съдба като роб. Таманита, родителите ти те продадоха на търговците на Pochtec, които те заведоха в Xicalango, „мястото, където езикът се променя“, за да бъде препродадена. Вече не си спомняте първия си господар; нали си спомняте втория, господаря на Потончан, и бдителното око на любовницата на робите. Научихте езика на маите и да уважавате боговете и да им служите, научихте да се подчинявате. Бяхте една от най-красивите, избавихте се от това, че сте били предложени на бога на дъжда и сте били хвърлени на дъното на свещения сенот.
Онази гореща сутрин през март сте утешени от думите на чилам, божествения свещеник: „Ще бъдеш много важен, ще обичаш, докато сърцето ти не се счупи, ай дел Ица Брухо дел Агуа ...“. Утешава ви да имате другари, любопитството от четиринадесетте или петнадесетте години ви помага, защото никой не знае датата на вашето раждане или мястото. Точно като вас, ние знаем само, че сте израснали в земите на г-н Tabs-cob, неправилно произнесени от непознати като Табаско, по същия начин, както са сменили името на град Centla и са го нарекли Santa María de la Victoria, за да отпразнуват триумф.
Какъв си бил, Малинали? Появявате се на платната на Тласкала, винаги облечени в хуипил и с наведена коса, винаги до капитан Ернандо Кортес, но тези картини, само рисунки, не ни дават ясна представа за вашите черти. Именно Бернал Диас дел Кастило, войник на Кортес, ще направи вашия портрет изговарян: „тя беше добре изглеждаща и посегателска и лесна ... да кажем как Дона Марина, като жена на страната, какви мъжки усилия имаше… никога не видяхме слабост в нея но много по-големи усилия от жените ...
Кажи ми, Малинали, наистина ли стана католик в онзи месец, през който продължи пътуването, докато стигна до брега на Чалчикойка, днес Веракрус? Jerónimo de Aguilar, взет в плен през 1517 г., когато маите победиха Хуан де Grijalva, беше този, който преведе думите на Fray Olmedo в Mayan и по този начин те ви накараха да разберете, че вашите почитани богове са фалшиви, те са демони и че има само един уникален бог. но при трима души. Истината е, че испанците бяха призовани да ви кръстят, тъй като той беше отлъчен, който спа с еретик; Ето защо те изляха вода върху главата ви и дори ви смениха името, оттогава нататък вие ще сте Марина и трябва да покриете тялото си.
Първата ви любов беше Алонсо Ернандес де Портокареро, на когото ви даде Кортес? Само три месеца бяхте негови; Веднага след като Кортес разбра, след като прие посланиците на Мотекухзома, че единственият, който говореше и разбираше Нахуатъл, беше ти, той стана твоят любовник и постави Хуан Перес де Артеага за свой ескорт. Портокареро отплава за испанското кралство и никога повече няма да го видите.
Обичахте ли Кортес мъжа или бяхте привлечени от неговата сила? Удоволствахте ли да напуснете състоянието на роб и да станете най-важният език, ключът, който отвори вратата на Теночтитлан, защото вие не само превеждате думи, но и обяснявате на завоевателя начина на мислене, начините, вярванията на тотонак, Тласкала и мексика?
Можехте да се задоволите с превода, но отидохте по-далеч. Там в Тласкала вие посъветвахте да отрежете ръцете на шпионите, за да зачитат испанците, там в Чолула предупредихте Ернандо, че планират да ги убият. И в Теночтитлан обяснихте фатализма и съмненията на Мотекухзома. По време на Тъжната нощ се бихте заедно с испанците. След падането на Мексиканската империя и боговете, имате син от Ернандо, Мартинчито, точно когато пристигна съпругата му Каталина Ксуарес, която ще умре месец по-късно в Койоакан, може би убит. И ще заминете отново, през 1524 г., в експедицията на Хибуерас, оставяйки детето си в Теночтитлан. По време на тази експедиция Ернандо те ожени за Хуан Джарамило, близо до Оризаба; От този брак ще се роди вашата дъщеря Мария, която години по-късно ще се бори с наследството на своя „баща“, тъй като Джарамило е наследил всичко от племенниците на втората си съпруга Беатрис дьо Андраде.
По-късно, с измама, Ернандо ще ви отведе Мартин, за да го изпрати като страница в испанския съд. О, Малинали, съжалявал ли си някога, че си дал всичко на Ернандо? Как умирате, намушкан в къщата си на улица „Монеда“ една сутрин на 29 януари 1529 г., според Отилия Меза, която твърди, че е видяла смъртния акт, подписан от Фрай Педро де Ганте, за да не свидетелствате в срещу Ернандо в съдебния процес? Или си умрял от чумата, както дъщеря ти заяви? Кажете ми, притеснява ли ви, че сте известен като Малинче, че името ви е синоним на омраза към това, което е мексиканско? Какво значение има, нали? Малко бяха годините, през които трябваше да живеете, много това, което постигнахте през това време. Живели сте любов, обсади, войни; участвали сте в събитията от времето си; ти беше майката на смесването; все още си жив в мексиканската памет.
