Пътуване към паметта

Нашият пословичен вкус за запазване на запомнящи се обекти или възхищение на стари сгради се превръща в носталгичен спомен, когато изразяваме фрази като „това не беше така“; или „всичко по тези улици се е променило, освен тази сграда“.

Това събуждане, разбира се, се случва във всички наши градове или поне в областта на онова, което градостроителите наричат ​​„исторически център“, където паметта е съчетана със спасяването и опазването на недвижимите имоти.

Несъмнено става въпрос за възстановяване на най-старите части на градовете за жилищни, туристически, образователни, икономически и социални цели. От тази гледна точка през последните години историческият център на Мексико Сити е обект на внимание както от държавните органи, така и от частните компании.

Изглежда чудо все още да виждаме сгради в столицата на страната, които са на 200 или 300 години, особено когато става въпрос за град, засегнат от земетресения, безредици, наводнения, граждански войни и особено от загубите на недвижими имоти на жителите му. В този смисъл старият град на столицата на страната изпълнява двойно предназначение: той е съдът на най-значимите сгради в историята на Мексико и в същото време извадка от градски мутации през вековете, от отпечатъка оставени от великия Теночтитлан до постмодерните сгради от XXI век.

По периметъра му е възможно да се възхищаваме на някои сгради, издържали теста на времето и изпълнили специфична функция в обществото на своето време. Но историческите центрове, като градовете като цяло, не са постоянни: те са организми в постоянна трансформация. Тъй като сградите са изработени от ефимерни материали, градският профил непрекъснато се променя. Това, което виждаме за градовете, не е същото като това, което техните жители са виждали преди 100 или 200 години. Какво свидетелство е останало за това какви са били градовете? Може би литература, устни разкази и, разбира се, фотография.

ОТГОВОРЪТ НА ВРЕМЕТО

Трудно е да се мисли за „исторически център“, запазен в неговата „оригинална!“ Концепция, защото времето е натоварено с оформянето му: строят се сгради и много други се рушат; Някои улици са затворени, а други са отворени. И така, какво е "оригинал"? По-скоро намираме повторно използвани пространства; разрушени сгради, други в процес на изграждане, разширени улици и непрекъснато изменение на градската среда. Извадка от снимки от 19-ти век на определени пространства в Мексико Сити може да ни даде някаква представа за градските мутации. Въпреки че тези обекти съществуват и днес, предназначението им се е променило или е променено пространственото им разположение.

На първата снимка виждаме старата улица 5 de Mayo, направена от западната кула на столичната катедрала. В този изглед на запад се откроява старият Главен театър, наричан някога театър „Санта Анна“, разрушен между 1900 и 1905 г., за да удължи улицата до сегашния Дворец на изящните изкуства. Фотографията замръзва момент преди 1900 г., когато този театър е бил активен на пътя. Вляво можете да видите Casa Profesa, все още с кулите си и на заден план горичката на централната Аламеда.

Интересното в тази гледна точка е може би загрижеността, която тя поражда у наблюдателя. В наши дни срещу скромна сума е възможно да се изкачите на кулите на катедралата и да се възхищавате на същия този пейзаж, макар и модифициран в състава си. Това е една и съща гледка, но с различни сгради, тук е парадоксът на реалността с нейната фотографска препратка.

Друг обект в историческия център е старият манастир в Сан Франциско, от който е останала само една или друга дъвка. На преден план имаме фасадата на параклиса Балванера, който е обърнат на север, тоест към улица Мадеро. Тази снимка може да бъде датирана към около 1860 г. или може би по-рано, тъй като показва подробно бароковите високи релефи, които по-късно са осакатени. Същото е като при предишната снимка. Пространството все още е там, макар и модифицирано.

Поради конфискацията на религиозно имущество около 1860-те години, францисканският манастир е продаден на части, а главният храм е придобит от епископската църква в Мексико. Към края на този век пространството е възстановено от католическата църква и е възстановено, за да се върне към първоначалното си предназначение. Трябва да се отбележи, че голямата обител на същия бивш манастир все още е в добро състояние и е дом на методистки храм, който в момента е достъпен от Calle de Ghent. Имотът е придобит през 1873 г. от това също протестантско религиозно сдружение.

И накрая, имаме сградата на стария манастир Сан Агустин. В съответствие със законите за реформата, августинският храм е бил посветен на обществена цел, която в този случай би била тази на хранилище на книги. Чрез указ на Бенито Хуарес от 1867 г. религиозната сграда се използва като Национална библиотека, но адаптацията и организацията на колекцията отнема време, по такъв начин, че библиотеката е открита до 1884 г. За това кулите и страничният портал бяха съборени; а предната част на Третия орден е била покрита с фасада, съобразена с порфирската архитектура. Тази барокова фасада остава актуална. Изображението, което виждаме, все още запазва този страничен капак, който днес вече не може да се възхищава. Манастирът Сан Агустин се открояваше в панорамните гледки към града, на юг, както се вижда на снимката. Този изглед, взет от катедралата, показва липсващи конструкции, като т. Нар. Portal de las Flores, южно от зокало.

АБСЦЕНЦИИ И МОДИФИКАЦИИ

Какво ни казват снимките на тези сгради и улици, на тези отсъствия и на промените в тяхната социална употреба? В един смисъл някои показани пространства вече не съществуват в действителност, но в друг смисъл същите тези пространства остават във фотографията и следователно в паметта на града.

Има и модифицирани пространства, като Пласа де Санто Доминго, фонтана Салто дел Агуа или Авенида Хуарес в височината на църквата Корпус Кристи.

Тогавашната особеност на изображенията се отнася до присвояването на памет, която, макар и да не е част от нашата реалност, съществува. Несъществуващите места са осветени в изображението, както когато в края на пътуването броим изминатите места. В този случай снимката служи като прозорец за памет.

Видео: Стамен Стаменов ИЗВЪНЗЕМНИТЕ - Признанието на Медведев (Може 2024).