Това е монументална творба на Фрай Бернардино де Саагун, францискански монах, написан както на науатъл, така и на испански, с помощта на така наречените „Informantes de Sahagún“ и с някои латински версии.
Това произведение, както подсказва името му, е ключова част от мексиканската историография поради огромното количество събития и обичаи, които тя записва, записани директно, тоест от самите уста на тези, които изобразяват.
Тази впечатляваща изследователска работа е инициирана около 1547 г. в Тлателолко, започвайки с VI книга (тази на Реторика и морална философия) и може би продължавайки с XII (тази на Завоеванието). Фрай Бернардино отишъл в Тепеапулко, получил там, между 1558 и 1560 г., материала за първите си паметници. Отново в Tlatelolco, те са коригирани и разширени, около 1561-1562 г., а след това, точно там, през 1564-1565 г., са написани Кодексите за матрицентите. Преместен в манастира в Мексико, той преработва и разширява текста на Нахуатл между 1565 и 1569 г., а през 1570 г. изпраща резюме на великата си работа в Испания (която е загубена) и кратък сборник до Рим по заповед на папата.
Към тази последна дата - когато текстът на Науатъл от неговата Обща история (...) току-що приключи - ръкописите му се вземат от автора, разпръсквайки ги и той ги възстановява едва пет години по-късно, завършвайки кастилска перифраза през 1577 г. Поръчка от истински сертификат на Фелипе II на следващата година, че целият текст на Сахагун се изпраща в Испания, без да се оставя копие тук. Има обаче чернови и трансфери, на които Сахагун се посвещава между 1583 и 1585 г., за да преработи частично работата си.
Карлос Мария де Бусдаменте прави първото издание, което се появява в Мексико през 1829 г., а след това има няколко издания, но най-надеждното е това на отец Ангел Мария Гарибай К. Редактирано през 1956 г. от редакция Porrúa, колекция Sepan Cuantos, в която основава следната връзка на съдържанието. Всяка от книгите може да има до повече от тридесет глави.
Предговор (с почерк на автора)
Книга първа. В която се занимава с боговете, на които са се покланяли местните жители на тази земя, която е Нова Испания.
Втора книга. Която се занимава с календара, празниците и церемониите, жертвоприношенията и тържествата, които тези местни жители на тази Нова Испания са направили в чест на своите богове.
Трета книга. От самото начало, което боговете са имали.
Четвърта книга. От съдебната астрология или изкуството да гадаят, че тези мексиканци са знаели кои дни са имали голям късмет и кои са имали късмет и какви условия ще имат тези, които са се родили в дните, приписвани на символите или знаците, които са поставени тук, и изглежда въпрос на некромантия, че не астрология.
Пета книга. Което се отнася до поличбите и прогнозите, които тези местни жители са взели от някои птици, животни и паразити, за да познаят бъдещите неща.
Шеста книга. За реторическата и моралната философия и теология на мексиканския народ, където има много любопитни неща, по отношение на красотата на техния език и много деликатни неща по отношение на моралните добродетели.
Книга седма. Което е свързано с естествената астрология, до която са стигнали тези местни жители на Нова Испания.
Осма книга. За кралете и лордовете и за начина, по който те имаха по време на изборите си, и в правителството на техните кралства.
Книга Ноно. От търговците и служителите на злато, скъпоценни камъни и богати пера.
Книга десета. От пороците и добродетелите на тези индийски хора; и на вътрешните и външните елементи на цялото тяло; и напротив заболявания и лекарства; и на народите, дошли на тази земя.
Единадесета книга. От свойствата на животните, птиците, рибите, дърветата, билките, цветята, металите и камъните и на цветовете.
Книга дванадесета. Това се занимава със завладяването на Мексико. (Книга дванадесета. Версия на текста на Нахуатл. В която се казва как се е водила войната в този Мексико Сити.)
